Автор Мирела Костадинова Никола Саранов е един от първите българи, който

Автор Мирела Костадинова

Никола Саранов е един от първите българи, който основават у нас читанки за най-малките. Той е създател на стихотворения и сериозни публикации. Подписвал се е постоянно с една писмен знак – N. Учител, който прави всичко по силите си, с цел да вкара звучната метода в българското учебно заведение, водел е също първите педагогичен курсове. Бил добър оратор, който от името на ученическото сдружение приветствал търновския митрополит Иларион Макариополски при визитата му в Габрово през декември 1872 година За страдание целият му списък е погубен след гибелта му. Останали са няколко фотоси измежду възпитаници и учители и негово писмо до Райчо Каролев, които през днешния ден се съхраняват в Националния музей на образованието в Габрово.

Роден е в Габрово през 1854 година Баща му се занимавал с бакърджийство. Хлапакът приключва трети клас на Главното мъжко класно учебно заведение в родния си град.

В началото на образователната 1868/69 година четвърти клас, открит миналата година от изпратения от душеприказчиците на Васил Априлов в Одеса млад преподавател Йосиф Ковачев да преподава по новата „ звучна “ метода, е закрит заради арестуване на няколко учители от турската власт в Габрово.
По това време Никола Саранов остава сирак, от света си отива татко му. Със закриване на четвърти клас той няма къде да продължи да учи. Постъпва чирак при един габровски занаятчия панталонджия.
От началото на образователната 1869/70 образователна година Йосиф Ковачев към този момент е интерниран в родния си Щип, Македония по разпореждане на Мидхат паша. Открива в града първото българско мъжко педагогическо учебно заведение, което да приготвя учители, които да се заемат с разпространение на звучната метода при образование в четене и писане. За разлика от остарялото проучване на буквите по тяхното название (аз, буки, веди и т. н.) в този момент заучавали звуковете, които по-късно били сливани в срички и думи. С този способ ограмотяването ставало бързо и давало резултат.
Йосиф Ковачев предлага на Габровската община да избере и изпрати подобаващ млад мъж от Габрово в Щип, с цел да се учи в неговото учебно заведение и да изучи звучната метода.

Габровската община избира способния възпитаник Никола Саранов. През лятото на 1869 година младият мъж отпътува за Щип с някакъв чужд кираджия от Панагюрище. Йосиф Ковачев го приема топло, настанява го да живее в дома си.

В учебното заведение в Щип Никола Саранов учи две години в педагогическия курс. Още с идването си в Македония написа писма на съучениците си в Габрово – Георги Бочаров и Н. Бояджиев, разказва образователния проект на педагогическото учебно заведение и прави съпоставяне с предметите в Габровското учебно заведение. Завръща се в Габрово на 1 август 1871 година Носи със себе си мемоари и бележки, които си е водил.

Назначен е за преподавател в Даскал-Цвятковото школо, Първото новобългарско учебно заведение. Той е прекомерно млад – единствено на 17 години. Но води образованието на децата от второ поделение по звучната метода.

Наред с това става член на основания от Васил Левски Габровски скришен революционен комитет. Ученическото сдружение в Главното (класно) мъжко учебно заведение се трансформира в „ легално прикритие “ на революционния комитет.

През 1872 година с трима свои другари Никола Саранов издава ръкописния язвителен вестник „ Рак “, който е ориентиран против чорбаджиите, които са единомишленици с формалната турска власт и българското като че ли по никакъв начин не им е свидно. Набеждават Саранов, че е отпечатал стихотворение против локалните първенци.

Прекъсва за известно време връзките си с ученическото сдружение заради спор. Натискът върху Саранов става все по-голям. Викат го в общината, съдят го, излиза чист. Става секретар на учебното настоятелство, само че е уволнен и на негово място е назначен Райчо Каролев.

Никола Саранов е секретар на Габровския каазалийски (околийски) съвет и по напътствие на революционния комитет на 30 декември 1875 година привиква градско заседание с представители на всички махали в града. Произнася тирада. С признатото по-късно прошение се насочва искане – турската власт да реализира на процедура оповестеното от султанските фермани тъждество на поданиците в империята, като българите се одобряват за бойци в турската войска и се отстрани военния налог „ бедел “ и българкият език да се признае за формален наред с турския. Избрана е комисия, която изпраща до султан Абдул Азис прошение от жителите на Габровската кааза с двете оферти.

През същата година Никола Саранов става член на възобновения от Стефан Стамболов локален революционен комитет. Участва в подготовката на Априлското въстание – в набирането на оръжие, привличане на млади мъже и занаятчии в святото дело. Няколко срещи стават в дома му. Участва в съвещанията на комитета, както и при първата среща с бъдещия челник на Габровската чета Цанко Дюстабанов.

На 12 май 1876 година Никола Саранов е задържан от хората на Фазлъ паша, който нахлува с огромната си армия в Габрово. Три дни по-късно е откаран в Търново. Осъден е на три години затвор. Оставят го да излежава присъдата в търновския затвор.

В писмо до сестра си от 23 ноември 1876 година той написа: „ Недейте апелирам Ви се ни осъжда, в случай че ви сме се показали малко печални и повехнали. Нашите сърца са цялостни отново с прежна сила и с прежни усеща, обаче няма що да се стори “. Пише писмо, с което благодари от името на петнадесет свои приятели на търновеца Димитър Генов, изпратил на пандизчиите 100 гроша.

Никола Саранов е освободен от пандиза в Търново, когато в града идват съветските войски на 25 юни 1877 година За малко е на работа в канцеларията на губернатора, а след това се завръща в Габрово.
Става секретар на построения в града „ Български благотворителен комитет „ Единство “, който събира пари, оръжие и патрони, нужни за защитата на града и покрайнините.

През септември 1878 година образователните часове са възобновени, Саранов още веднъж е преподавател. На идната година способният мъж води педагогичен курсове в Габрово и Горна Оряховица с повече от 120 учители. Запознава ги със звучната метода и организация на образователното дело в началното учебно заведение.

Намира време да приготви и издаде читанка „ на нов бащин и майчин език “. По това време има потребност от учебници за първичните учебни заведения и методическа книжнина. Това го кара да се захване с рационализиране на читанката си. Създава методическо управление за нейното приложение.

През 1880 година е отпечатана „ Първа брошура за учене след буквите “ (първа читанка) и „ Изяснение върху „ първа брошура “ за обучение след проучване на писмеността или малко управление за учителите и учителките от националните учебни заведения “. С методическото управление Никола Саранов има значителен принос за българската педагогическа литература. Той самият показва, че „ ние нямаме още никаква литература, а камо ли педагогическа “. Липсва педагогичен вестник и „ бедната ни публицистика “ не е помествала нищо по този въпрос.

Докато е преподавател в родния си град Саранов поставя огромни старания, с цел да бъдат усъвършенствани материалните условия за учениците. По повеля на Градския общински съвет, дружно с Иван Златин, приготвя план за създаване на нови учебни заведения в града. Така са издигнати „ Горнокрайското “, „ Падалското “ и „ Умниковото “, които през днешния ден не съществуват.

Никола Саранов е измежду дейните хора на Либералната партия, продължава да разобличава първенците на града. На 3 август 1881 година в Общината е импортирана молба, която е с подписа на 105 индивида консерватори. Те желаят да не бъдат назначавани през новата образователна година Никола Саранов и още трима учители. Обидени мъжете напущат Габрово.

Никола Саранов става преподавател в Пловдив, а през 1882 година е преподавател в Стара Загора, където остава три години. В Старозагорската девическа гимназия преподава история от 1 до 6 клас и педагогика от 4 до 6 клас. Наред с учителската си работа приготвя и отпечатва читанки за трето и четвърто поделение.
Читанките му непрекъснато се преиздавали, тъй като били търсени по това време. Във всяко издание Саранов првел ремонти и усъвършенствания. До 1897 година читанките му за първо поделение минават 14 издания, за второ поделение – 13, за трето поделение – 11, за четвърто – 9 издания. В продължение на 25 години началните учебни заведения в България употребяват читанките на Никола Саранов. Това е същинска негова заслуга в разпространение на звучната метода, обяснителното четене и одобряването на класно-урочната система у нас.

През септември 1885 година той към този момент е преподавател в Софийската държавна девическа гимназия. Там остава 24 години – до 1909 година Преподава с изключително старание български език в долните класове. Тетрадките на ученичките му са изписани фино и дебело, с хубав почерк, идеално чисти. Към тях се отнасял бащински и с внимание.

Никола Саранов си отива от света на 6 октомври 1915 година Днес костите му почиват в имот №48 на Централните гробища в София. В неговия роден град Габрово през днешния ден няма даже паметна плоча, която да припомня за този огромен преподавател, литератор и бунтовник.